Карта на сайта Обратна връзка Начало

Граждански процесуален кодекс
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА

(Обн., ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г. – в сила от 01.03.2008 г.)



ОБЕЗПЕЧИТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО

Глава тридесет и четвърта

ДОПУСКАНЕ НА ОБЕЗПЕЧЕНИЕТО

Обезпечение на предявен иск

Чл. 389. (1) Във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска.
(2) Обезпечение се допуска по всички видове искове.

Обезпечение на бъдещ иск

Чл. 390. (1) Обезпечение може да се иска и преди предявяване на иска от родово компетентния съд по постоянния адрес на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение.
(2) В случая по ал. 1 съдът определя срок за предявяване на иска, който не може да бъде по-дълъг от един месец. Ако не бъдат представени доказателства за предявяването на иск в определения срок, съдът служебно отменя обезпечението.
(3) Молбата за обезпечение на бъдещ иск чрез спиране на изпълнението се подава до родово компетентния съд по мястото на изпълнението. Спиране на изпълнението се допуска само срещу представяне на обезпечение.

Предпоставки за допускане на обезпечението

Чл. 391. (1) Обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако:
1. искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, или
2. бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите.
(2) Съдът може да задължи ищеца да представи парична или имотна гаранция в определен от него размер и в случая по ал. 1, т. 1.
(3) Размерът на гаранцията се определя от размера на преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно.
(4) Държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения се освобождават от представяне на гаранция.
(5) Обезпечение на иска се допуска и когато делото бъде спряно.

Обезпечение на иск за издръжка

Чл. 392. По искове за издръжка се допуска обезпечение и без да се спазват изискванията на чл. 391. В този случай съдът може и служебно да вземе мерки за обезпечение на иска.

Недопустимост на обезпечението

Чл. 393. (1) Обезпечение на иск за парично вземане срещу държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения не се допуска.
(2) Не се допуска обезпечение на иск за парично вземане чрез налагане на запор върху вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение.

Частично обезпечение на иска

Чл. 394. Съдът може да допусне обезпечение на иска за пълния му размер или само за онези части, които са подкрепени с достатъчно доказателства.

Молба за допускане на обезпечението

Чл. 395. (1) В молбата за обезпечение се посочват обезпечителната мярка и цената на иска. На насрещната страна не се връчва препис от молбата.
(2) Молбата се разрешава в закрито заседание в деня на подаването й.
(3) Въз основа на определението, с което молбата се уважава, съдът издава обезпечителна заповед. Когато е определена гаранция, съдът издава обезпечителната заповед след внасянето й.

Обжалване

Чл. 396. (1) Определението на съда по обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването му, а за ответника - от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, от службата по вписванията или от съда в случаите по чл. 397, ал. 1, т. 3.
(2) Препис от частната жалба се връчва на насрещната страна за отговор в едноседмичен срок.
(3) Определението, с което се допуска обезпечението на иска, не може да бъде спряно поради обжалването му с частна жалба.


Глава тридесет и пета

ОБЕЗПЕЧИТЕЛНИ МЕРКИ

Видове мерки

Чл. 397. (1) Обезпечението се извършва:
1. с налагане на възбрана върху недвижим имот;
2. със запор на движими вещи и вземания на длъжника;
3. чрез други подходящи мерки, определени от съда, включително чрез спиране на моторно превозно средство от движение и чрез спиране на изпълнението.
(2) Съдът може да допусне няколко вида обезпечения до размера на цената на иска по чл. 69, ал. 1.

Замяна на обезпечението

Чл. 398. (1) Съдът може по искане на една от страните, след като уведоми другата страна и вземе предвид възраженията й, направени в тридневен срок от съобщението, да допусне замяна на един вид обезпечение с друг.
(2) При обезпечение на оценим в пари иск ответникът може винаги да замени без съгласието на другата страна допуснатото от съда обезпечение със залог в пари или в ценни книжа съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. Това не се отнася до обезпечение на искове за собственост.
(3) В случаите по ал. 1 и 2 запорът и възбраната се отменят.

Съгласие за обекта на обезпечението

Чл. 399. Ако искът се основава на договор, в който е посочен имотът, който ще служи за обезпечение, обезпечението се налага само върху този имот, освен ако той не е налице или ако междувременно е обременен с други тежести, които правят обезпечението недостатъчно.

Налагане на обезпечителната мярка

Чл. 400. (1) Налагането на запор се извършва незабавно от съдебния изпълнител по искане на молителя въз основа на обезпечителната заповед на съда съгласно чл. 449, ал. 1, чл. 450, ал. 1 и 2, чл. 507, 515, 516 и 517, като на ответника се връчва съобщение вместо призовка за доброволно изпълнение. При запор върху движима вещ съдебният изпълнител извършва опис, оценка и предаване на вещта за пазене съгласно чл. 465 - 472.
(2) Налагането на възбрана става чрез вписване на обезпечителната заповед на съда в нотариалните книги. Службата по вписванията съобщава на ответника за извършеното вписване.

Действие на обезпечителната мярка

Чл. 401. Запорът и възбраната, наложени за обезпечение на иска, произвеждат действието, предвидено в чл. 451 - 453, чл. 456, ал. 1, чл. 508, 509 и чл. 512 - 514. Обезпеченият кредитор може да предяви срещу третото задължено лице иск за сумите или вещите, които то отказва да предаде доброволно. За случая се прилагат чл. 435, ал. 4 и чл. 440.

Отмяна на обезпечението

Чл. 402. (1) Отмяна на обезпечението се постановява по молба на заинтересованата страна. Препис от молбата се връчва на лицето, по чието искане е наложено обезпечението. То може да подаде възражения в тридневен срок от получаване на преписа.
(2) Съдът в закрито заседание отменя обезпечението, след като се увери, че вече не съществува причината, поради която е било допуснато, или че са налице условията по чл. 398, ал. 2. Определението на съда подлежи на обжалване с частна жалба.
(3) Вдигането на запора, заличаването на възбраната, както и отменянето на другите обезпечителни мерки става въз основа на влязлото в сила определение на съда.

Обезщетение за вреди

Чл. 403. (1) Ако искът, по който е допуснато обезпечението, бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок, или ако делото бъде прекратено, ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди.
(2) В случаите по ал. 1, за да бъде освободена представената гаранция, заинтересованият подава молба с препис за ответната страна. В едноседмичен срок от връчването на молбата ответникът може да подаде възражение против освобождаване на гаранцията и в едномесечен срок да предяви иск за причинените му вреди. Ако в тези срокове ответникът не подаде възражение и не предяви такъв иск, гаранцията се освобождава.